Тихо е...
Тихо е... сивкаво пусто...
Гъгне тътнеж на камбана,
сгушена в черквата стара
тъжна, самотно заспала...
Тихо е... вятърът плаче...
Тъмна мъглата се стеле,
връзва с изтръпналост здрача,
който печално бледнее...
Тихо е... дъх се пропуква
в ледени чувства, замряли...
Стон в тишината замлъква,
нотки без глас... оскотяли.
Реже до студ тишината...
В своята черна премяна,
глухо попива следата,
носейки знак на измяна...
Тихо е... болката пее...
Тъжни етюди за спомен,
време без ритъм немее
в жално-бездумен молебен
Тихо е... само е тихо...
Пълно е в празната стая
с пусти безгласни надежди,
удавени в синя омая...
Тихо е...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Инджева Все права защищены
