4 ene 2009, 15:13

Тихо изречени

1.1K 0 4
Студени мисли ме обгръщат

                и стоплят ме в безвремието,

                               където мечти и спомени се сливат...

Вятър тихи думи ми нашепва,

                думи, които не изрекох,

                               а се впиват в сърцето...

 

Звуци далечни в настоящето ме връщат

                и напомнят ми оправданието,

                               което всички винаги намират...

Отново мисъл толкова нелепа!

                Защо тогава като сълза не потекох?

                               А гледах замислено в небето...

 

Къде са скрити мечтите, и къде се сбъдват?

                Къде пазят те посланието

                               и умело го прикриват

от всяка душа за радост сляпа?

                Мислех си... И тихи думи изрекох

                               В тишината на небитието...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...