Тихо изречени
и стоплят ме в безвремието,
където мечти и спомени се сливат...
Вятър тихи думи ми нашепва,
думи, които не изрекох,
а се впиват в сърцето...
Звуци далечни в настоящето ме връщат
и напомнят ми оправданието,
което всички винаги намират...
Отново мисъл толкова нелепа!
Защо тогава като сълза не потекох?
А гледах замислено в небето...
Къде са скрити мечтите, и къде се сбъдват?
Къде пазят те посланието
и умело го прикриват
от всяка душа за радост сляпа?
Мислех си... И тихи думи изрекох
В тишината на небитието...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тина Все права защищены
