Тихо изречени
и стоплят ме в безвремието,
където мечти и спомени се сливат...
Вятър тихи думи ми нашепва,
думи, които не изрекох,
а се впиват в сърцето...
Звуци далечни в настоящето ме връщат
и напомнят ми оправданието,
което всички винаги намират...
Отново мисъл толкова нелепа!
Защо тогава като сълза не потекох?
А гледах замислено в небето...
Къде са скрити мечтите, и къде се сбъдват?
Къде пазят те посланието
и умело го прикриват
от всяка душа за радост сляпа?
Мислех си... И тихи думи изрекох
В тишината на небитието...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тина Всички права запазени
