Тихото съгласие

Тихото съгласие в мен вика и крещи,

тихо, скрито но не само в бедни души.

Съгласие изпълнено в голяма тишина,

мълчание, тъга, страдание, болка една!

Крещи душата, устните мълчат сега,

сърцето чувства пулса на кръвта!

Мозъкът сякаш пулсира в моята глава,

тихото мълчание е решението засега.

Зъбите здраво стиснати, решетка една,

езика скрил се е зад тях, поне за сега!

Тихото мълчание се превърна в буря,

изригна вулкан  от мен, от  моята душа.

Думите ми са сякаш сега моят ураган,

а ръцете мои са сякаш моя боздуган!

Бурята в мен бушува както някога,

тихото съгласие, няма го вече сега!

Никой не го оцени, няма я и тишина,

болката винаги, изригва когато е сама!