13 дек. 2018 г., 09:49

Тихото съгласие

582 0 1

                                         Тихото съгласие

 

Тихото съгласие в мен вика и крещи,

тихо, скрито но не само в бедни души.

Съгласие изпълнено в голяма тишина,

мълчание, тъга, страдание, болка една!

 

Крещи душата, устните мълчат сега,

сърцето чувства пулса на кръвта!

Мозъкът сякаш пулсира в моята глава,

тихото мълчание е решението засега.

 

Зъбите здраво стиснати, решетка една,

езика скрил се е зад тях, поне за сега!

 

Тихото мълчание се превърна в буря,

изригна вулкан  от мен, от  моята душа.

Думите ми са сякаш сега моят ураган,

а ръцете мои са сякаш моя боздуган!

 

Бурята в мен бушува както някога,

тихото съгласие, няма го вече сега!

Никой не го оцени, няма я и тишина,

болката винаги, изригва когато е сама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...