Тихото съгласие
Тихото съгласие в мен вика и крещи,
тихо, скрито но не само в бедни души.
Съгласие изпълнено в голяма тишина,
мълчание, тъга, страдание, болка една!
Крещи душата, устните мълчат сега,
сърцето чувства пулса на кръвта!
Мозъкът сякаш пулсира в моята глава,
тихото мълчание е решението засега.
Зъбите здраво стиснати, решетка една,
езика скрил се е зад тях, поне за сега!
Тихото мълчание се превърна в буря,
изригна вулкан от мен, от моята душа.
Думите ми са сякаш сега моят ураган,
а ръцете мои са сякаш моя боздуган!
Бурята в мен бушува както някога,
тихото съгласие, няма го вече сега!
Никой не го оцени, няма я и тишина,
болката винаги, изригва когато е сама!
© Валентин Миленов Всички права запазени