19 oct 2011, 0:07

Тик-Так 

  Poesía
589 0 2

Една есенна вечер изстива
Сънят ме лови и заспивам
В тишината часовник не спира...
Тик-так тик-так тик-так

Звънецът веднъж позвъня
И някакъв призрачен тропот
се сля с шума на дъжда
но тик-так продължава отново

А моето бледо лице
Като мъртво сковано в лед
Надвесва се тихо над мен
И започва да шепне за теб

(Припев:)
Тук всяка стена е огледало с отражения
Тук всяка стрелка отмерва мъртви времена
Тук моето легло е ковчег на гробна тишина
Тук отдавна няма нищо освен тик-так

© Таня Нецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??