19 oct 2011, 0:07

Тик-Так

  Poesía
911 0 2

Една есенна вечер изстива
Сънят ме лови и заспивам
В тишината часовник не спира...
Тик-так тик-так тик-так

Звънецът веднъж позвъня
И някакъв призрачен тропот
се сля с шума на дъжда
но тик-так продължава отново

А моето бледо лице
Като мъртво сковано в лед
Надвесва се тихо над мен
И започва да шепне за теб

(Припев:)
Тук всяка стена е огледало с отражения
Тук всяка стрелка отмерва мъртви времена
Тук моето легло е ковчег на гробна тишина
Тук отдавна няма нищо освен тик-так

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Нецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....