Oct 19, 2011, 12:07 AM

Тик-Так

  Poetry
901 0 2

Една есенна вечер изстива
Сънят ме лови и заспивам
В тишината часовник не спира...
Тик-так тик-так тик-так

Звънецът веднъж позвъня
И някакъв призрачен тропот
се сля с шума на дъжда
но тик-так продължава отново

А моето бледо лице
Като мъртво сковано в лед
Надвесва се тихо над мен
И започва да шепне за теб

(Припев:)
Тук всяка стена е огледало с отражения
Тук всяка стрелка отмерва мъртви времена
Тук моето легло е ковчег на гробна тишина
Тук отдавна няма нищо освен тик-так

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Нецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...