17 may 2009, 21:14

ТипаЖ

  Poesía » Otra
1.4K 0 25


Рамки и решетки,
обосновавани с чувства.
И ти ми говориш за етика?
Че и морал,
и любов
плюс това?
Наричаш хората
Обекти.
И ги третираш като
Провали.
Поставяш измислени летви,
прикрити зад абстрактни
Идеали.
И всичко, което не схващаш,
смело мериш и режеш.
С капанена челюст захапваш.
И омотаваш във мрежи.
После, обектът ти-пленник
трябва да си изпроси
достъп до твоята тленност
чрез въртене
по твоите оси.

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...