30 nov 2014, 21:11  

Тишина 

  Poesía » Otra
398 0 2

с мъжа си макар
да живееш отсреща
в събота сутрин
привикнах да чакам
писмата ти
и знаех отрано
че съм вече изгубен
че скъсам ли плика
ще те заваря
разпиляна по листа
задъхана
без препинателни
че в два следобед
него го няма
и аз ще притичвам
на пръсти през улицата
за да те умолявам
навреме да спрем
тази лудост
но не изведнъж
а постепенно
като лъжичка отрова
която да пием
все по-нарядко
докато незавършени
в събота сутрин
не борим единствено
демоните на тишината 

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??