BuRn_AliVe (Александър) BuRn_AliVe (Александър)
11 193
30 нояб. 2014 г., 21:11  

Тишина

575 0 2

с мъжа си макар
да живееш отсреща
в събота сутрин
привикнах да чакам
писмата ти
и знаех отрано
че съм вече изгубен
че скъсам ли плика
ще те заваря
разпиляна по листа
задъхана
без препинателни
че в два следобед
него го няма
и аз ще притичвам
на пръсти през улицата
за да те умолявам
навреме да спрем
тази лудост
но не изведнъж
а постепенно
като лъжичка отрова
която да пием
все по-нарядко
докато незавършени
в събота сутрин
не борим единствено
демоните на тишината 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0