30 нояб. 2014 г., 21:11  

Тишина 

  Поэзия » Другая
392 0 2

с мъжа си макар
да живееш отсреща
в събота сутрин
привикнах да чакам
писмата ти
и знаех отрано
че съм вече изгубен
че скъсам ли плика
ще те заваря
разпиляна по листа
задъхана
без препинателни
че в два следобед
него го няма
и аз ще притичвам
на пръсти през улицата
за да те умолявам
навреме да спрем
тази лудост
но не изведнъж
а постепенно
като лъжичка отрова
която да пием
все по-нарядко
докато незавършени
в събота сутрин
не борим единствено
демоните на тишината 

© Александър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??