10 nov 2016, 21:44

Тишина

589 0 0

 

 

ТИШИНА

 

Така съм зажеднал за тишина…

За елски дъх, поля и пойни птички…

Омръзна ми да бутам рамена!

Да се надбягвам, като кон, със всички…

 

Не знам дали ще найда, аз покой,

когато се отдам на планината…

Не ме приветства тука вълчи вой

Но ми бучи в ушите тишината…

 

Аз срастнах вече със побъркания свят..

Без него аз не мога да живея!

И дните ми, без него не вървят.

Без лудостта му, аз ще полудея!...

 

А някога в онези времена,

На детството, на скъпата ми младост,

кълняха в мене други семена…

И друг бе образа на мойта радост!..

 

Аз грабех с шепи чиста синева!..

Прегръщах нежно аз, цветя и птички…

И днес ми иде, с глас да зарева,

за шепота на белите брезички!..

 

От Самота, в гъмжило остарях…

Но Пустота в душата ми остана…

Нима напразно в този свят живях?!

А спомена във мен, е една рана!..

 

Какво изпълва днеска мойте дни,

оплетени във сметки и интриги!..

Тъгувам аз за романтични дни..

Не ща да съм, прочетената книга!..

 

Опитвам се и аз да удрям крак,

да съм в редиците , да не оставам!..

И нека не ме смятат за глупак..

За вещите си, съвест не продавам!..

 

О, всеки свят си има богове..,

Издигнати високо в небосклона…

Към тях , изкачвам стръмни върхове,

И свалям доста истини, от Трона!..

 

От чаено аз търся тишина,

Но тихичко не мога да живея!..

Аз свикнах, да разблъсквам рамена…

Аз иначе не мога и не смея!..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hekredel Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...