13 feb 2019, 10:26  

Тишина

  Poesía » Otra
691 0 0

Тишаната говори ми с мълчание
времето тече през мен.
Разказва ми истории
и потапя ме в моите страхове.
Дали, отминали шептят, 
напомняйки за себе си
или идват, за да станат мой другар.
Мъглата се сгъстява, 
превръща се в мрак .
А този мрак уютен е 
за мойте страхове. 
Надявам се да дойде утрото
да ми припомни любовта.
Да ме погълне ежедневието
да разцепи този мрак,
тишината да се взриви от шумове, 
светлината да рзсее тъмната мъгла.
Искам да усетя себе си
както кожата усеща слънчевия лъч-
нежно галещ я, напомняйки за любовта.
Напомняйки, че всички хора сме, 
създадени от светлина и мрак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...