13 февр. 2019 г., 10:26  

Тишина

690 0 0

Тишаната говори ми с мълчание
времето тече през мен.
Разказва ми истории
и потапя ме в моите страхове.
Дали, отминали шептят, 
напомняйки за себе си
или идват, за да станат мой другар.
Мъглата се сгъстява, 
превръща се в мрак .
А този мрак уютен е 
за мойте страхове. 
Надявам се да дойде утрото
да ми припомни любовта.
Да ме погълне ежедневието
да разцепи този мрак,
тишината да се взриви от шумове, 
светлината да рзсее тъмната мъгла.
Искам да усетя себе си
както кожата усеща слънчевия лъч-
нежно галещ я, напомняйки за любовта.
Напомняйки, че всички хора сме, 
създадени от светлина и мрак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...