Тишаната говори ми с мълчание
времето тече през мен.
Разказва ми истории
и потапя ме в моите страхове.
Дали, отминали шептят, 
напомняйки за себе си
или идват, за да станат мой другар.
Мъглата се сгъстява, 
превръща се в мрак .
А този мрак уютен е 
за мойте страхове. 
Надявам се да дойде утрото
да ми припомни любовта.
Да ме погълне ежедневието
да разцепи този мрак,
тишината да се взриви от шумове, 
светлината да рзсее тъмната мъгла.
Искам да усетя себе си
както кожата усеща слънчевия лъч-
нежно галещ я, напомняйки за любовта.
Напомняйки, че всички хора сме, 
създадени от светлина и мрак.