25 ago 2021, 18:22

Тишина

  Poesía » Otra
599 0 2

Понякога се случва да залязвам,

Вървя на пръсти, пазя тишина,

Обичам хора, после ги отрязвам,

но може би по грешен път вървя....

 

е ... може би пътеката е друга.... това е, време е да замълча.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Sins sins Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересни и изящни размишления
  • В която и посока да вървим,винаги вървим по своята пътека, дори когато ни се струва чужда. На такива мисли ме наведе
    Харесва ми начина по който се изрязаваш и това, което изразяваш

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...