25.08.2021 г., 18:22

Тишина

596 0 2

Понякога се случва да залязвам,

Вървя на пръсти, пазя тишина,

Обичам хора, после ги отрязвам,

но може би по грешен път вървя....

 

е ... може би пътеката е друга.... това е, време е да замълча.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Sins sins Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересни и изящни размишления
  • В която и посока да вървим,винаги вървим по своята пътека, дори когато ни се струва чужда. На такива мисли ме наведе
    Харесва ми начина по който се изрязаваш и това, което изразяваш

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....