Aug 25, 2021, 6:22 PM

Тишина

  Poetry » Other
602 0 2

Понякога се случва да залязвам,

Вървя на пръсти, пазя тишина,

Обичам хора, после ги отрязвам,

но може би по грешен път вървя....

 

е ... може би пътеката е друга.... това е, време е да замълча.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Sins sins All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересни и изящни размишления
  • В която и посока да вървим,винаги вървим по своята пътека, дори когато ни се струва чужда. На такива мисли ме наведе
    Харесва ми начина по който се изрязаваш и това, което изразяваш

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....