Тишина

Poetry » Other

601 0 2

Понякога се случва да залязвам,

Вървя на пръсти, пазя тишина,

Обичам хора, после ги отрязвам,

но може би по грешен път вървя....

е ... може би пътеката е друга.... това е, време е да замълча.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenaradost (Милена Френкева)

Интересни и изящни размишления

2021-08-26T00:11:55+03:00
щураче (любимка)

В която и посока да вървим,винаги вървим по своята пътека, дори когато ни се струва чужда. На такива мисли ме наведе
Харесва ми начина по който се изрязаваш и това, което изразяваш

2021-08-25T23:12:09+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0