Тишина
Тръгвай тихо, без думи,
без глас, няма минало в този час,
Пусти са улиците без нашите души,
няма да те моля, няма да чуеш "остани".
Аз любов няма да прося,
и колко сълзи подарих,
тишината остана ми опора,
как да продължа след теб, кажи ми ?
Тихо приседнала пред твоята врата,
за последно минавам аз от тук,
чух през нея твоят глас
как спомените превърна в прах.
© Едмона Нейчева Todos los derechos reservados