Тишина

Poetry

1.1K 0 1

Тишина

Тръгвай тихо, без думи,

без глас, няма минало в този час,

Пусти са улиците без нашите души,

няма да те моля, няма да чуеш "остани".

Аз любов няма да прося,

и колко сълзи подарих,

тишината остана ми опора,

как да продължа след теб, кажи ми ?

Тихо приседнала пред твоята врата,

за последно минавам аз от тук,

чух през нея твоят глас

как спомените превърна в прах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Тъжно е, когато любовта угасне! Изправен пред избор, на човек му остава само да прости и да продължи напред! Защото хубавото тепърва предстои и човек ще го срещне по своя път.

2022-04-19T22:15:49+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0