5 dic 2013, 23:25

Тишина

769 0 0

Тишина

 

При всяка стъпка скръб повлича ме назад

и  поемам въздух благ от светлината, свят,

а тъгата уморена с мъка влача,

стъпила във болка, бавно крача.

 

Мисълта си я оставям в този земен ад,

в дългият си път през призрачния град.

Поспирам се смутена, бледа, плаха в здрача

очи пресъхнали... тихо и безмълвно плача.

 

Разливам се за миг в мойта горка мъка

как хорската злина впила се... разлъка,

замирам бавно всеки път... как дух и плът

разпилени са във всяка хорска гръд.

 

Тъмна сянка... обладан, в ада разделени,

на земните закони подвластно подчинени

и своите деца, изпълнени с печал,

извърнал се назад... в какво ли е живял!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Константинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...