Тишина
Тишина!... Тишина!... Тишина!
В тишината пропадна душата.
Във нощта съм сама и така
превъзмогвам, уж, теб и тъгата!
Навън... странен сън и боли...
Виждам теб, стъпките и... адио!
Как в сърцето ми забоде игли -
ти предаде любовта, аморе мио!
На прозореца казах, студен,
"Ти върви" - запоти се стъклото.
Не видях как си тръгна от мен,
сълза показа се, предаде окото!
Не видях, но почувствах студът
как ме гали със ледени пръсти!
Чух и стъпките бързи в снега.
Стаята ми с тишина се задръсти!
Плаках ден, плаках два, тишина!
Мисли блъскат се, искат утеха!
"До кога"- питам аз? "До кога"?
Отговора... мъглите ми взеха!
Тишина... меланхолия... протест.
Искам слънце в стъклото да грее!
За кой път все един и същ тест?
Не разбрах, Боже, как се живее!
Тихо! Чуйте! Някой идва насам...
"Замълчете" - изкрещя тишината.
Някой идва, усещам го, знам.
Някой в този миг търси душата!
Един мъж, сам, на прага стоеше.
Със букет от мечти, топли звуци.
Той от болката ми сякаш крадеше,
да живея пак той ме научи...
... От тогава... не чух тишината...
Сякаш никога тук с мен не беше!
С този мъж преоткрих красотата -
вече тя с мен в леглото лежеше!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Илиева Todos los derechos reservados
