Тишина!... Тишина!... Тишина!
В тишината пропадна душата.
Във нощта съм сама и така
превъзмогвам, уж, теб и тъгата!
Навън... странен сън и боли...
Виждам теб, стъпките и... адио!
Как в сърцето ми забоде игли -
ти предаде любовта, аморе мио!
На прозореца казах, студен,
"Ти върви" - запоти се стъклото.
Не видях как си тръгна от мен,
сълза показа се, предаде окото! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse