Тишина (опит за песен)
Тишина
27.01.2009
Усмихва ми се образът от старата ти снимка,
а болката душата ми безмилостно гори...
И иска ми се пак поне една усмивка
да можеш да ми подариш...
Но няма те – отне ми те смъртта
и нямам силите отново да те върна...
Остана ми кафе да пия със скръбта,
а споменът за теб не мога да прегърна..
Пр: Изстинало леглото ти те чака,
пропито е със моите сълзи.
Останал сам сега със мрака,
в душата болката така гори.
Отиде си от мойте много грешки
и на колене моля се на Бог сега
от тебе да си взема прошка.
Да изцеря безкрайно грешната душа.
Пр:
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Erato Eratova Todos los derechos reservados
