Тишина

27.01.2009

Усмихва ми се образът от старата ти снимка,

а болката душата ми безмилостно гори...

И иска ми се пак поне една усмивка

да можеш да ми подариш...

Но няма те – отне ми те смъртта

и нямам силите отново да те върна...

Остана ми кафе да пия със скръбта,

а споменът за теб не мога да прегърна..

Пр:        Изстинало леглото ти те чака,

              пропито е със моите сълзи.

              Останал сам сега със мрака,

               в душата болката така гори.

Отиде си от мойте много грешки

и на колене моля се на Бог сега

от тебе да си взема прошка.

Да изцеря безкрайно грешната душа.

Пр: