Тишина
27.01.2009
Усмихва ми се образът от старата ти снимка,
а болката душата ми безмилостно гори...
И иска ми се пак поне една усмивка
да можеш да ми подариш...
Но няма те – отне ми те смъртта
и нямам силите отново да те върна...
Остана ми кафе да пия със скръбта,
а споменът за теб не мога да прегърна..
Пр: Изстинало леглото ти те чака,
пропито е със моите сълзи. ...