Тишината
Разтопих се,
като слънчев лъч от ледени мечти.
Така ме заболя от самотата,
че в сърцето беше пусто, както и със теб преди.
В съня се развиках,
като отровена от любовни лъжи.
Тишината ме душеше,
но нямаше смисъл от сълзи.
Исках да съм силна,
затова не си го позволих.
А знаех, че няма да ме убие,
тя е по-безпомощна от мен.
Аз поне можех да извикам,
а тя мълчеше бездиханна тихичко... до мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елисавета Драгнева Todos los derechos reservados
Добре заварила,миличка