Разтопих се,
като слънчев лъч от ледени мечти.
Така ме заболя от самотата,
че в сърцето беше пусто, както и със теб преди.
В съня се развиках,
като отровена от любовни лъжи.
Тишината ме душеше,
но нямаше смисъл от сълзи.
Исках да съм силна,
затова не си го позволих.
А знаех, че няма да ме убие,
тя е по-безпомощна от мен.
Аз поне можех да извикам,
а тя мълчеше бездиханна тихичко... до мен.
© Елисавета Драгнева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Добре заварила,миличка