Разтопих се,
като слънчев лъч от ледени мечти.
Така ме заболя от самотата,
че в сърцето беше пусто, както и със теб преди.
В съня се развиках,
като отровена от любовни лъжи.
Тишината ме душеше,
но нямаше смисъл от сълзи.
Исках да съм силна,
затова не си го позволих.
А знаех, че няма да ме убие,
тя е по-безпомощна от мен.
Аз поне можех да извикам,
а тя мълчеше бездиханна тихичко... до мен.
© Елисавета Драгнева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Добре заварила,миличка