Тишина. 

Мълчание.

А някога се обичахме и ние?

Сега любовта , що е? 

Просто прах, или магия?!

Мълча...

Треперя .

Не от студ, а

от страх 

да не се погубя.

Тишина.

Обзема от 

всякъде,

крехкото ми

момичешко тяло...

Няма да се откажа!

Ще продължа ...

влачейки се , ако ще...

колкото и да отричат , че мога.

Ще завърша!

Пречки много ще прескоча...

старши,

професори дори...

Няма да се предам,

на ледените води на

Черното море!

Kr(Asi) Poetry