Тишината
Тишина.
Мълчание.
А някога се обичахме и ние?
Сега любовта , що е?
Просто прах, или магия?!
Мълча...
Треперя .
Не от студ, а
от страх
да не се погубя.
Тишина.
Обзема от
всякъде,
крехкото ми
момичешко тяло...
Няма да се откажа!
Ще продължа ...
влачейки се , ако ще...
колкото и да отричат , че мога.
Ще завърша!
Пречки много ще прескоча...
старши,
професори дори...
Няма да се предам,
на ледените води на
Черното море!
Kr(Asi) Poetry
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Karolinne Kolewa Всички права запазени
