Тишина.
Мълчание.
А някога се обичахме и ние?
Сега любовта , що е?
Просто прах, или магия?!
Мълча...
Треперя .
Не от студ, а
от страх
да не се погубя.
Тишина.
Обзема от
всякъде,
крехкото ми
момичешко тяло...
Няма да се откажа!
Ще продължа ...
влачейки се , ако ще...
колкото и да отричат , че мога.
Ще завърша!
Пречки много ще прескоча...
старши,
професори дори...
Няма да се предам,
на ледените води на
Черното море!
Kr(Asi) Poetry
© Karolinne Kolewa Всички права запазени