Тишината е моята музика...

                 ( р е т р о )

Вълшебна музика от тихото извира

звучи като фантазия...

В една илюзия душата ми замира-

сама ревниво пази я...

И сякаш плаха птица тя из тишината

политва...Да преброди я...

О, толкова е тихо!..Само не в Душата ми-

вибрира тя в мелодия...

Душата ми е струна и звуците от нея

изтръгват се с желание

за нещо не звучало... За него аз копнея,

понеже съм: Мечтание...

Щом пламъкът си влюбен изпрати ми Луната

в нощите тихострунните,

звучи из тишината замислено соната

от тия струни- лунните...

Във тихото звъни мелодията дивна

на тайнството: Цъфтение,

разкъсало кръга на девствената гривна

и аз мълча- в смущение...

Със цялото си тяло усещам я основно

и в смътното Желание,

с което в Тишината докосва ме гальовно

една Жена- с дихание...

...Заслушан в Тишината, долавям аз на  Времето

безкрайната Симфония,

която недовършена загатва за проблемите-

в Световната Хармония...

д-р Коста Качев