Аз съм от тия жени,
дето могат да бъркат бетон,
да копаят с мотика,
да си сложат курниз,
да шпакловат стени,
да заколят прасе,
да работят с трион,
ъглошлайф,
електрожен,
бормашина,
да зидат с тухли,
да редят плочки.
Дето могат да си насадят и отгледат храната,
могат и да си я сготвят,
могат да носят маратонки
и рязко след десет минути
да сложат осемнадесет сантиметров ток,
които могат да се гримират
и да се фризират,
могат да си ушият дрехите,
могат и да си ги купят,
могат да се държат инфантилно,
но могат и да бъдат мечтаният събеседник,
могат да пият,
много да пият,
ама пък да не могат да пеят.
Понякога пишат поезия,
понякога плачат на филми.
Обичат да се смеят
и да научават нови неща.
Веднъж раними,
друг път преборват света.
Не вярваш, че има такива?
Ела да се запознаем.
© Михаела Михайлова Todos los derechos reservados
Коментарите по-долу приличат на онзи виц:
“По време на боксов мач публиката вика в несвяст, когато единият от боксьорите пада след нокдаун. Коментаторът (съвсем на място си е вицът) казва: “Удареният мълчи, а публиката вика.”
Сеир да има 🤣