30 ene 2013, 13:18

Тленна 

  Poesía » De amor
831 0 3

На крилете на радостта
съм прозрачна и жива.
Ставам плътна и смъртна,
когато отпиваш 
на дявола жаден
от строшената чаша.
Дъха ти сгъстява ме,
насища и плаши.
Времето впримчва
в окови крилете.
Целувам останките
от сърцето ти.
И ставам толкова тежка,
че почти успяваш
в капка страх
с вкус на водка
да ме удавиш.

 

 

© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ивайло, Ивайло колко ми липсва твоята проницателност.
  • Bravo ! Interesen nacin na mislene i hubava obraznost !!
    ot men 6 ++ !!!!!!
  • И ставам толкова тежка,
    че почти успяваш
    в капка страх
    с вкус на водка
    да ме удавиш.

    Гадно и тъжно! Алкохола e за отпусканe, нe за давeнe! Но в КАПКА СТРАХ...? Aма ниe МЪЖEТE МОЖEМE ВСИЧКО - ОСОБEННО това - ДА ПЛАШИМE! Харeса ми, макар и да e тъжно и да e като ОТЧАЯН ВИК В ПУСТИНЯ! Ти си пак за 6-ца, и ти я пиша бeз ЗАДРЪЖКИ!
Propuestas
: ??:??