Шизофреничната ми съвест
да ме атакува без вина решила днес.
Един Голям въпрос във мене - малката се взира,
той нищо, нищичко отново не разбира.
Избягала от всички, заровена във всички,
скрита, явна... с тях - сама,
попитайте ме и ще отговоря,
но никой нищичко не пита!
Неудобни са им отговорите сега!
Наведена, изпъчена и никак горда,
невидима, набиваща се на очи,
за чуждите очи ме няма,
за вас - греда насред полето... мисълта тежи.
Ще дойде утре, а вчера все го няма.
Научили сте се да го прескачате от по-преди.
Обърканите думи все единствена разбирам.
Въздишките ви само аз чета.
А мойте вдишвания кой разбира?
Един голям въпрос във мен се взира.
От малките ми отговори запетайките единствено чете.
Тиретата в очите му са многоточия,
точките - наклонена черта - една!
Кръгче, точка, точка запетая.
Усмихвам се, за да ви бъде лесно.
Усмихвам се... с тъга.