Точно тази любов
В душата ми влезе с боси нозе,
тихо пристъпи, сякаш е храм.
Всичко ми даде, нищо не взе
и аз те оставих завинаги там.
Тази любов, родена в безкрайност,
нищо не търси и пак ни намира.
Тя дойде, уж по случайност
и живее, без да знае как се умира.
Такава любов душите я викат,
приканват я, сякаш с нежни сонети.
В мрака пак към нея политат,
защото само тя умее да свети.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галина Кръстева Todos los derechos reservados
