Точно тази любов
В душата ми влезе с боси нозе,
тихо пристъпи, сякаш е храм.
Всичко ми даде, нищо не взе
и аз те оставих завинаги там.
Тази любов, родена в безкрайност,
нищо не търси и пак ни намира.
Тя дойде, уж по случайност
и живее, без да знае как се умира.
Такава любов душите я викат,
приканват я, сякаш с нежни сонети.
В мрака пак към нея политат,
защото само тя умее да свети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
