23 dic 2009, 23:05

Точно във сряда

  Poesía
2.4K 0 26

                        “... Влюби се в четвъртък,

                              не, по-добре в сряда.

                              Хвърли самотата си,

                              пей и мечтай!”

                                                    Ивайло Диманов

 

 

 

Светът е прекрасен –

влюбвам се в сряда.

В дланта ми разцъфва

най-синя мечта.

Нечакана и безпощадна

нагоре полита,

извива се топла, като дъга.

Поглеждам след нея –

по-бяла от птица

високо в небето се рее,

мълком запалва

звездите с искрица,

подканва дъжда

в капчуците да се излее.

 

В очите ми светват

жълти светулки,

усмихват се, сякаш

дечица се смеят.

Мечтите

превръщат се в люлка,

чувствата в тях се люлеят.

Малко ни трябва –

да повярваме само,

че в зимата лято посяда,

а крилете са просто

приятелско рамо

и светът е прекрасен,

и е прекрасен точно във сряда .

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво
  • Днес е сряда...
  • Прекрасно влюбване, както аз съм влюбен в красотата на написаното от теб, Ани!
  • Красива сряда.
  • И нека всеки ден за теб е сряда.
    (По точно за лирическата де).
    Денят е хубав.Звучен.И се пада
    в средата на верига седмодневна.)
    В средата между бъдеще и минало,
    между сезоните на разум и на страст
    Отвсякъде където и да минеш
    все срядата държи да е на власт

    Аплодирам те за вдъхновяващия стих!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...