29 ago 2014, 2:05

Тогава бях жребец

633 0 0

                                                         Тогава бях жребец

                          

                                                         Нощта на погребите

                                                         метнала е тъмния си чул.

                                                         Спуснал се е кучи студ,

                                                         а аз съм караул.

                                                         В тъмата безлунна

                                                         крача по скърцащия сняг

                                                         загледан, заслушан

                                                         да не би да идва враг.

                                                         Край пъртината

                                                         снегът обсипан е с искри

                                                         от вторачени отгоре

                                                         студени, сиротни звезди.

                          

                                                         Там на ъгъла, в края

                                                         вее се сякаш бял воал.

                                                         Може би не ме лъжат очите,

                                                         самодива съм видял!

                                                         От студа адски

                                                         замръзналата на автомата ми ръка

                                                         сякаш усети под воала

                                                         топлината на самодивските крака.

                                                          Забързах се..!

                                                          Образът се размаза.

                                                          Приближих..!

                                                          Мираж се оказа.

                                                          Да се вее

                                                          на последния кол

                                                          някой гамен

                                                          парцал бе забол.

                      

                                                          Жребец бях тогава.

                                                          Бушуваше моята кръв.

                                                          Мираж или жив образ

                                                          беше за тялото стръв.

                                                          Напираше желание плътско

                                                          за любов, целувки - сласт.

                                                          Потрепваше всяка фибра,

                                                          само при мисълта, от страст. 

                               

                                                          Сега съм сомнамбул,

                                                          но заспя ли сънувам,

                                                          когато бях караул

                                                          и можех да върша чудеса...!

                                                          Каква скука е без младост,

                                                          без летежа в розовите небеса!

                                                          

                                                          

                                                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...