29 ago 2014, 2:05

Тогава бях жребец

632 0 0

                                                         Тогава бях жребец

                          

                                                         Нощта на погребите

                                                         метнала е тъмния си чул.

                                                         Спуснал се е кучи студ,

                                                         а аз съм караул.

                                                         В тъмата безлунна

                                                         крача по скърцащия сняг

                                                         загледан, заслушан

                                                         да не би да идва враг.

                                                         Край пъртината

                                                         снегът обсипан е с искри

                                                         от вторачени отгоре

                                                         студени, сиротни звезди.

                          

                                                         Там на ъгъла, в края

                                                         вее се сякаш бял воал.

                                                         Може би не ме лъжат очите,

                                                         самодива съм видял!

                                                         От студа адски

                                                         замръзналата на автомата ми ръка

                                                         сякаш усети под воала

                                                         топлината на самодивските крака.

                                                          Забързах се..!

                                                          Образът се размаза.

                                                          Приближих..!

                                                          Мираж се оказа.

                                                          Да се вее

                                                          на последния кол

                                                          някой гамен

                                                          парцал бе забол.

                      

                                                          Жребец бях тогава.

                                                          Бушуваше моята кръв.

                                                          Мираж или жив образ

                                                          беше за тялото стръв.

                                                          Напираше желание плътско

                                                          за любов, целувки - сласт.

                                                          Потрепваше всяка фибра,

                                                          само при мисълта, от страст. 

                               

                                                          Сега съм сомнамбул,

                                                          но заспя ли сънувам,

                                                          когато бях караул

                                                          и можех да върша чудеса...!

                                                          Каква скука е без младост,

                                                          без летежа в розовите небеса!

                                                          

                                                          

                                                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...