29 авг. 2014 г., 02:05

Тогава бях жребец

634 0 0

                                                         Тогава бях жребец

                          

                                                         Нощта на погребите

                                                         метнала е тъмния си чул.

                                                         Спуснал се е кучи студ,

                                                         а аз съм караул.

                                                         В тъмата безлунна

                                                         крача по скърцащия сняг

                                                         загледан, заслушан

                                                         да не би да идва враг.

                                                         Край пъртината

                                                         снегът обсипан е с искри

                                                         от вторачени отгоре

                                                         студени, сиротни звезди.

                          

                                                         Там на ъгъла, в края

                                                         вее се сякаш бял воал.

                                                         Може би не ме лъжат очите,

                                                         самодива съм видял!

                                                         От студа адски

                                                         замръзналата на автомата ми ръка

                                                         сякаш усети под воала

                                                         топлината на самодивските крака.

                                                          Забързах се..!

                                                          Образът се размаза.

                                                          Приближих..!

                                                          Мираж се оказа.

                                                          Да се вее

                                                          на последния кол

                                                          някой гамен

                                                          парцал бе забол.

                      

                                                          Жребец бях тогава.

                                                          Бушуваше моята кръв.

                                                          Мираж или жив образ

                                                          беше за тялото стръв.

                                                          Напираше желание плътско

                                                          за любов, целувки - сласт.

                                                          Потрепваше всяка фибра,

                                                          само при мисълта, от страст. 

                               

                                                          Сега съм сомнамбул,

                                                          но заспя ли сънувам,

                                                          когато бях караул

                                                          и можех да върша чудеса...!

                                                          Каква скука е без младост,

                                                          без летежа в розовите небеса!

                                                          

                                                          

                                                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...