29.08.2014 г., 2:05

Тогава бях жребец

627 0 0

                                                         Тогава бях жребец

                          

                                                         Нощта на погребите

                                                         метнала е тъмния си чул.

                                                         Спуснал се е кучи студ,

                                                         а аз съм караул.

                                                         В тъмата безлунна

                                                         крача по скърцащия сняг

                                                         загледан, заслушан

                                                         да не би да идва враг.

                                                         Край пъртината

                                                         снегът обсипан е с искри

                                                         от вторачени отгоре

                                                         студени, сиротни звезди.

                          

                                                         Там на ъгъла, в края

                                                         вее се сякаш бял воал.

                                                         Може би не ме лъжат очите,

                                                         самодива съм видял!

                                                         От студа адски

                                                         замръзналата на автомата ми ръка

                                                         сякаш усети под воала

                                                         топлината на самодивските крака.

                                                          Забързах се..!

                                                          Образът се размаза.

                                                          Приближих..!

                                                          Мираж се оказа.

                                                          Да се вее

                                                          на последния кол

                                                          някой гамен

                                                          парцал бе забол.

                      

                                                          Жребец бях тогава.

                                                          Бушуваше моята кръв.

                                                          Мираж или жив образ

                                                          беше за тялото стръв.

                                                          Напираше желание плътско

                                                          за любов, целувки - сласт.

                                                          Потрепваше всяка фибра,

                                                          само при мисълта, от страст. 

                               

                                                          Сега съм сомнамбул,

                                                          но заспя ли сънувам,

                                                          когато бях караул

                                                          и можех да върша чудеса...!

                                                          Каква скука е без младост,

                                                          без летежа в розовите небеса!

                                                          

                                                          

                                                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...