5 jun 2011, 0:26
Тогава чакалите плачат!
Тогава чакалите плачат!
Мълния плисна и в джамлъка ми се разсипа.
Господ ризата си раздра.
Небето изхлипа.
Старият паяк се скри, нейде зад абажура.
Кавакът приведе снага,
сякаш се прекатури.
Два облака - пехливани,
а лицата им - сбръчкани.
Гръм падна.
Върбата - стана просто на съчки.
Във въздуха се разтвори
цяла торба със тъга.
Брезите си забърбориха,
голички, без листа.
Изпращя колелото на старата воденица.
Нейде се скриха очите ù...
Помогни ми, водице!
Аз зная, водице, надалеко пътуваш...
Тя е такава Магия!
Докога ще сънуваме...
Аз разбивам стени...
Троша джамлъка на Световете...
Един Балкан ни дели...
Една Светулка ми свети...
Косата ù е коприна!
Устните ù - омайни!
Тя не е шепот отминал!
Тя не е Чуждата Тайна!
Тя е моята половина...
През девет гори я намерих...
Какво?! При друг е заминала?!
Живот е... Не изневери...
Когато тупти сърцето
и бурята нищо не значи,
когато очите ù светят -
тогава чакалите плачат!!!
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Магьосникът направил птиците
Така си знаех... Пак ще завали.
Това Небе и днес не ме пожали.
В пунгията ми - твоите мечти,
а моята я дъвча... незапалена...
Нощта е нежно свилено перде.
Звездите помежду си заговориха,
а твоят дъх - целувка на дете,
сърцето ми... Сърцето ми отвори!
Брезите си шушукат срамежливо,
а Месецът с очи... с очи ги пие...
До кичест Явор е Калина закачлива
и стих след стих, ластар по него вие...
Душата ми е толко уморена...
Не мога да я храня със трошиците...
Във стих ще бъдеш само преродена
с Магьосника, от който литват птиците...
Зем. -
Много хубаво! Какъв финал!!!
-
Въздействащо! Хареса ми.
-
!!!
-
Поздравления! Много ми хареса! Поздрави
-
Чудесно!
-
!!!
-
Един Балкан ни дели...
Една Светулка ми свети...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Хареса ми!
Поздрави!