Тогава чакалите плачат!
Тогава чакалите плачат!
Мълния плисна и в джамлъка ми се разсипа.
Господ ризата си раздра.
Небето изхлипа.
Старият паяк се скри, нейде зад абажура.
Кавакът приведе снага,
сякаш се прекатури.
Два облака - пехливани,
а лицата им - сбръчкани.
Гръм падна.
Върбата - стана просто на съчки.
Във въздуха се разтвори
цяла торба със тъга.
Брезите си забърбориха,
голички, без листа.
Изпращя колелото на старата воденица.
Нейде се скриха очите ù...
Помогни ми, водице!
Аз зная, водице, надалеко пътуваш...
Тя е такава Магия!
Докога ще сънуваме...
Аз разбивам стени...
Троша джамлъка на Световете...
Един Балкан ни дели...
Една Светулка ми свети...
Косата ù е коприна!
Устните ù - омайни!
Тя не е шепот отминал!
Тя не е Чуждата Тайна!
Тя е моята половина...
През девет гори я намерих...
Какво?! При друг е заминала?!
Живот е... Не изневери...
Когато тупти сърцето
и бурята нищо не значи,
когато очите ù светят -
тогава чакалите плачат!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
