Eva (Ами Тола)
76 58
10 feb 2005, 12:31

Тогава, когато 

  Poesía
1478 0 2
Хранех живота си със сълзи,
излизах нощем на срещи с луната,
спотайвах се зад сребърните вълци,
и слушах вятърна соната.

Сутрин превръщах мислите си в сажди,
и плетях от тях рибарска мрежа.
Ловях безброй илюзии и миражи,
и пусках ги в безкрайната надежда.

Вкъщи стенеха стените
от глад на спомени и детски глъч,
забравени от миналото и звездите,
пригласяха с песен за слънчевия лъч.

Отчаяни и уморени от морската шир,
в скалите разбиваха се слепите вълни,
прогонвайки небесния мир,
разпръскваха изгубени мечти.

Седях на ръба на човешките дилеми
и следях стъпките на здрача,
присмях се на световните проблеми,
по-добре да се смея, отколкото да плача.

© Ами Тола Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??