Eva (Ами Тола)
76 58
10 февр. 2005 г., 12:31

Тогава, когато 

  Поэзия
1480 0 2
Хранех живота си със сълзи,
излизах нощем на срещи с луната,
спотайвах се зад сребърните вълци,
и слушах вятърна соната.

Сутрин превръщах мислите си в сажди,
и плетях от тях рибарска мрежа.
Ловях безброй илюзии и миражи,
и пусках ги в безкрайната надежда.

Вкъщи стенеха стените
от глад на спомени и детски глъч,
забравени от миналото и звездите,
пригласяха с песен за слънчевия лъч.

Отчаяни и уморени от морската шир,
в скалите разбиваха се слепите вълни,
прогонвайки небесния мир,
разпръскваха изгубени мечти.

Седях на ръба на човешките дилеми
и следях стъпките на здрача,
присмях се на световните проблеми,
по-добре да се смея, отколкото да плача.

© Ами Тола Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??