10 jun 2012, 13:14

Тогава, когато

  Poesía
748 0 1

Лежиш пак буден и тихо е вън,

съвсем неподвижен мечтаеш наум.

Очакваш притихнал познатия знак,

че изгревът идва, че срещаш го пак.

 

И знаеш, че даже да светят звезди,

нощта е измамна, тишината горчи.

И чувстваш, че мракът роди самота,

и в твоята, клетнико, и в мойта душа.

 

Искаш, чакаш и все се оглеждаш,

за смъртта на нощта, за триумфа на една надежда.

Гориш да дочакаш изгрева, знам,

дали тогава ще се чувстваш по-малко сам?

 

И молиш се здрачът да спре да поглъща,

земята, небето, и тебе също.

И викаш, и удряш, и блъскаш напразно,

а сърцето остава все по-празно и празно...

 

.................

 

А и аз като теб все исках това,

десетки зори дочаках, видях.

Е, знай, не помага, клетнико скъп,

когато в душата мрак е, потънал е в мрак и светът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ля - Ля Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...