1 sept 2009, 12:40

Тогава, сега, някога

  Poesía
1K 0 6

Когато ти ме викаше, не чувах!

Когато ме желаеше, аз бягах!

Тогава на безразлична се преструвах,

към друг любим ръцете си протягах.

 

Когато ми звънеше, ти затварях.

И есемеси пишеше ми с думи мили.

Тогава аз мълчах, не отговарях.

Да съм със теб не намирах сили.

 

Когато ме ценеше и обичаше,

значение не давах на това.

Тогава с нищичко не ме привличаше.

Бях горда и не ти склоних глава.

 

Сега те търся, но не те намирам.

Далече си и някъде витаеш.

Затова, че те поисках, се проклинам!

За друга, знам, че вече си мечтаеш.

 

Така във времето се разминаваме...

А може би това ни било писано?

Безмълвни един за друг сега оставаме.

Но... в друг живот ще се обичаме наистина!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е.....! Поздрав!
  • Яница била ясновидка Объркала сте сайта Тук е за изкуство , сайтовете с пророчества са на друг адрес
    много е хубаво Катерина , замисъла е много истински. Не обръщай внимание на нестойностно написани и неаргументирани коментари Успех !!!
  • поздрав..
  • често се разминаваме...
  • интересно..минах от там..

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...