Тогава, сега, някога
Когато ти ме викаше, не чувах!
Когато ме желаеше, аз бягах!
Тогава на безразлична се преструвах,
към друг любим ръцете си протягах.
Когато ми звънеше, ти затварях.
И есемеси пишеше ми с думи мили.
Тогава аз мълчах, не отговарях.
Да съм със теб не намирах сили.
Когато ме ценеше и обичаше,
значение не давах на това.
Тогава с нищичко не ме привличаше.
Бях горда и не ти склоних глава.
Сега те търся, но не те намирам.
Далече си и някъде витаеш.
Затова, че те поисках, се проклинам!
За друга, знам, че вече си мечтаеш.
Така във времето се разминаваме...
А може би това ни било писано?
Безмълвни един за друг сега оставаме.
Но... в друг живот ще се обичаме наистина!
© Катерина All rights reserved.
Объркала сте сайта
