speihi (Катерина)
29 136
1.09.2009 г., 12:40 ч.

Тогава, сега, някога 

  Поезия
787 0 6

Когато ти ме викаше, не чувах!

Когато ме желаеше, аз бягах!

Тогава на безразлична се преструвах,

към друг любим ръцете си протягах.

 

Когато ми звънеше, ти затварях.

И есемеси пишеше ми с думи мили.

Тогава аз мълчах, не отговарях.

Да съм със теб не намирах сили.

 

Когато ме ценеше и обичаше,

значение не давах на това.

Тогава с нищичко не ме привличаше.

Бях горда и не ти склоних глава.

 

Сега те търся, но не те намирам.

Далече си и някъде витаеш.

Затова, че те поисках, се проклинам!

За друга, знам, че вече си мечтаеш.

 

Така във времето се разминаваме...

А може би това ни било писано?

Безмълвни един за друг сега оставаме.

Но... в друг живот ще се обичаме наистина!

 

© Катерина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е.....! Поздрав!
  • Яница била ясновидка Объркала сте сайта Тук е за изкуство , сайтовете с пророчества са на друг адрес
    много е хубаво Катерина , замисъла е много истински. Не обръщай внимание на нестойностно написани и неаргументирани коментари Успех !!!
  • поздрав..
  • често се разминаваме...
  • интересно..минах от там..
  • Може би ако се опиташ да избегнеш онзи стил на писане характерен за лексиконите ще се получи нещо наистина красива. Не го приемай като критика! Написаното наистина е човек с талант...Просто открий свой стил и ще видиш на какви чудеса си способна.

    Поздрави!
Предложения
: ??:??