Тогава ще ми липсваш

7 ago 2010, 17:05

Poesía » Filosófica

965 0 8

Тогава ще ми липсваш,

едничък мой Живот,

когато ме напуснеш...

Но днес с любов живея

и радвам се на чистия

лазурен небосвод,

на щастието земно,

че дишам, че се смея!

През слънчевите изгреви

на моята съдба

Ти устремно ще стигнеш

нечаканото "някога"...

Вселенската пустиня

докрай да извървя,

не бих преминал никога

завинаги "оттатък"!

Че тук е моят рай –

човешко мироздание,

на любовта премъдрият

и опрощаващ свят...

Живот ще пожелая

с последното дихание

в единствено възможния

житейски кръговрат!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

plami-6 (Плами)

2010-08-12T02:27:50+03:00

Поздрав и от мен, Мариане!
angel_voice (Пепп)

2010-08-11T13:03:46+03:00

Така светло ми стана!
сиа (Силвия Андреева)

2010-08-07T19:59:35+03:00

БРЕЙ,КАКВА ХУБАВА ПОЕЗИЯ,РАДВАМ СЕ,ЧЕ ТЕ ОТКРИХ!!!
kotel (Мариана Вълкова)

2010-08-07T19:41:27+03:00

Живей и дишай!Много усмивки!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2010-08-07T19:23:02+03:00

Отдавна не бях чела такъв животолюбящ стих!
Браво и от мен за позитивизма, който се излъчва от него!
feia (Вилдан Сефер)

2010-08-07T18:41:56+03:00

Чудесен жизнеутвърждаващ стих!
vedrina (Марина Стоянова)

2010-08-07T18:24:29+03:00

Изключително позитивно, усещането да сме живи!!!
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

2010-08-07T17:45:28+03:00

Този път ме очарова със строфите,тази сложна рима.Това,че се разполагаш толкова уютно в нея,както и в живота.Дано да не е само настроение,а постоянно усещане!Поздравления за творбата!