Тогава ще ми липсваш
Тогава ще ми липсваш,
едничък мой Живот,
когато ме напуснеш...
Но днес с любов живея
и радвам се на чистия
лазурен небосвод,
на щастието земно,
че дишам, че се смея!
През слънчевите изгреви
на моята съдба
Ти устремно ще стигнеш
нечаканото "някога"...
Вселенската пустиня
докрай да извървя,
не бих преминал никога
завинаги "оттатък"!
Че тук е моят рай –
човешко мироздание,
на любовта премъдрият
и опрощаващ свят...
Живот ще пожелая
с последното дихание
в единствено възможния
житейски кръговрат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
