23 jul 2009, 15:28

Тогава ще повярвам 

  Poesía
862 1 13

Не взирай се в очите ми зелени,

не казвай ми, без мен, че ще умреш.

От огнен дъх на дракон съм родена

и само с поглед в мрака паля свещ.

 

Недей да съжаляваш, че си тръгвам,

сълзи недей да рониш, че си сам.

Бронирана съм с остри, твърди тръни

и няма как утеха да ти дам.

 

Недей си пожелава да съм твоя

и цял живот след тебе да вървя.

Не следвам никой, дух съм неспокоен,

мечтите си не мога да приспя.

 

Но ако можеш цялата Вселена

в единствен миг за мен да събереш

и, стигнал до сърцето вледенено,

сковаващия вихър с дъх да спреш,

 

тогава... може би ще ти повярвам,

ще се разтворя, както никой път

и ще поискам в приказна омая

да ме приспиш до топлата си гръд.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??